Верона
Верона е разположен на р. Адидже, която пресича тук хълмиста местност и на територията на града прави живописен меандър. Тук се кръстосват важните пътища от Милано за Венеция и от Паданската низина по долината на Адидже за прохода Бренер и Австрия. Градът съществува като селище още от V-VI в. пр. н. е. Завладяно от римляните, то получава от Юлий Цезар през 49 г. пр. н. е. градски права. От римското владичество са останали театър, арена, градска порта и други.
След разпадането на Западната Римска империя Верона става резиденция на остготския крал Теодорих, а след това и на краля на лангобардите Албуин. През XIII в. настъпват жестоки разпри между богатите родове и те дават повод по-късно Уилям Шекспир да напише прочутата си драма „Ромео и Жулиета". За повече от век тук се установява тиранията на рода Скалигер.
В началото на XV век Верона попада под владичеството на Венеция. Тя дава прочутия живописец Паоло Калнари, наречен Веронезе. В 1796 г. за кратко време тук с владетел Наполеон I, а след това - австрийците.
Сега Верона (259 000 ж.) е важен промишлен център със значително машиностроене (селскостопански машини, енергетично оборудване, фина механика), металургия, текстилна, хранително-вкусова и каучукова промишленост. Тя е център на важен селскостопански район със силно развито овощарство, особено отглеждане на ябълки.
Многобройните старини привличат посетителите на града. В средата на меандъра на Адидже е разположена прочутата арена (Арена ди Верона) - огромен римски амфитеатър, който е побирал 22 000 зрители. Тук се устройват оперни представления. Недалече е къщата на Жулиета Капулети. Редица черкви, дворци и крепостни порти напомнят за средновековието. Източно от Адидже на хълма Сан Пиетро, ограден с крепостни стени, са развалините на древния римски театър.
Във Верона на 5 април 1857 е роден Княз Александър I Батенберг - първият български княз (1879-1885)