Старото пристанище на Марсилия
Старото пристанище на Марсилия се намира на края на улица Canebière.
През около 600 година пр. н.е гръцки преселници се заселват в Lacydon, скалист средиземноморски залив в който с течение на годините се оформя Старото пристанище на Марсилия. Преселниците създават търговски пост по хълмовете на северния бряг. До деветнадесети век Старото пристанище остава център на морската дейност в Марсилия.
През Средновековието земята в далечния край на пристанището е била използвана, за отглеждането на коноп (канабис) за производството на въжета за корабите, от където е и произхода на името на една от основните пътни артерии на Марсилия , Canebière.
Постепенно между трети и девети век по хълмовете на юг от старото пристанище се изгражда Абатството Сен-Виктор. Между 15 и 17 век са построени кейовете и корабостроителница за галеони.
Според Джон Мъри, през 1854 г. Старото пристанище е с капацитет между 1000 и 1200 кораба. Около 18 000 търговски кораби, са преминавали през пристанището всяка година, и са превозвали около 20 млн. т. товари, това представлява една четвърт от търговията с Ливърпул по това време.
Шестте метра дълбочина на пристанището, обаче, се оказали недостатъчни по-късно през този век за параходите и е трябвало е да бъдат направени много по-дълбоки докове. Днес старото пристанище се използва само като яхтено пристанище и като терминал за местни пътувания с лодка.
По време на Втората световна война старото пристанище е напълно разрушени и е реконструирано отново през 1948 година