Ню Йорк
Ню Йорк е град в североизточната част на САЩ, в щата Н. Й. Разположен е край Атлантическия океан и река Хъдсън, предимно на острови в протока Лонг Айланд и делтата на Хъдсън. Площ в пределите на градската част 1 214 км2, а на голям Ню Йорк - около 17 405 км2. Ню Йорк е най-големият град в САЩ и в света. Населението е 8 244 910 млн. жители, а с предградията - 22 214 083 млн. жители (2011 година).
Дели се на 5 района: Бруклин, Бронкс, Манхатън, Куинс и Статън Айлънд. Някои от предградията са в щата Ню Джързи. Ню Йорк е най-важният финансов, промишлен, търговски център на САЩ, главно морско пристанище, речно пристанище и главен възел на ж. п., шосейни и въздушни линии. Морското му пристанище е най-голямото в света - акватория ок. 3900 км2. Дълж. на бреговата му линия е, ок. 750 км, а линията на изкуствените съоръжения (200 пирса, 410 пристана и др.) - около 1100 км. Пристанището има 40 сухи дока. От града излизат 11 ж. п. магистрали. Градът разполага с четири големи летища JFK, Ла Гуардия, Нюарк, Тетербъроу. JFK и Нюарк имат връзка с градската транспортна мрежа посредством специален влак.
В Ню Йорк е концентрирана 11% от цялата обработваща промишленост на САЩ. В промишлеността на града са заети 27% от трудещите се (32% в Голям Н. Й.). Особено са развити конфекционната (произвежда 35% от конфекцията в САЩ), полиграфичната (20% от книгопечатането в САЩ), парфюмерийната и хранителната промишленост. Корабостроителна, машиностроителна, химическа, нефтопреработваща, кожарска, авиационна, електротехническа и др. промишленост.
В града има 11 университета (най-големи са Нюйоркският, основан в 1831, и Колумбийският, основан в 1754), Държавният Градски Университет пък е най-големият в САЩ и има 5 отделни клона в различни части на града. Градът има множество телевизионни и радио станции. Много паркове (Централен парк, Ван Кортланд парк, Пелем Бей парк и др.) и градини.
Ню Йорк има строго геометричен план. Надлъжните (авеню) и напречните (стриит) улици разделят главната част на града, остров Манхатан, на еднотипни квартали, плътно застроени с многоетажни сгради, почти без зелени площи.
Силуетът на града се определя от безистенно изградените небостъргачи (Емпайр стейт билдинг на 102 етажа, Крайслър билдинг на 77 етажа). В най-старата, южна част на Манхатан, на участък с площ, по-малка от 1 км2, са съсредоточени фондовата борса, най-големите банки, застрахователни дружества, управления на монополистични корпорации, редакциите на големите вестници и други Там е и Уолстрит и територията на ООН със служебните здания на организацията.
Дълж. на надземните и подземните пътища е ок. 15 000 км. Отделните райони са свързани с 58 моста, ж. п. и автомобилни тунели (мостът Дж. Уошингтън над река Хъдсън е дълъг 2300 м, широк 32 м и висок 77 м).
Общата дължина на линиите на метрото е повече от 300 километра и е най-голямото в света. Метрото обслужва всички райони без Стейтън Айлънд.
Първото селище на територията на днешен Ню Йорк е основано в 1613 от холандски преселници (форт Манхатан). В 1621 холандската Остиндийска компания прониква на острова и в 1626 го откупува от индианците. В 1635 е застроен фортът Амстердам; скоро след това цялата колония е наречена Ню Амстердам. В 1646 са основани две нови холандски селища в днешен Бруклин и Харлем. В 1653 Ню Амстердам получава градски права. По време на англо-холандските войни градът е завладян от англичаните (1667), които му дават името Ню Йорк. Към 1700 година той брои около 7000 жители от различни националности, които говорят около 18 различни езика. Ню Йорк бързо израства като един от важните градове на Америка. По време на Войната на северноамериканските колонии за независимост 1775-1783 градът играе главна роля в боевете за свобода. От 1785 до 1790 в него заседава федеративното правителство. В 1800 той брои 60 000 души. Голям Ню Йорк е създаден в 1898 от обединението на пет градчета.