Флоренция
Възникването на Флоренция се крие в дълбока древност. Старите етруски - жителите на този край тогава, основават тук град. Римляните създават на това място военен лагер, за да пази моста на р. Арно. Флоренция израства като голям град към X в., а пълен разцвет достига през XIII-XV в. Плодородието на Тоскана прави столицата й богат център на търговия със селскостопански продукти. Но особено значение придобива прочутата занаятчийска промишленост. Десетки цехови организации и особено тези на сукнари (200 работилници), копринари, кожари и обущари, оръжейни майстори и други господствуват в живота на града. Възникват и първите промишлени предприятия - манифактури, като наченки на капиталистическото производство.
Настъпва и социално разслоение - богатите търговци, притежатели на манифактури, банкерите са popolo grasso („тлъстият народ"), а дребните търговци и занаятчии са popolo minuto („мършавият народ"). През XIV в. работниците обявяват първата стачка в историята, а чомпите - наемните работници, вдигат въстание, жестоко потушено.
Прочутите флорентински банкери дават пари на кредит на търговци и занаятчии, градски управители и благородници, папи и императори. Златните флорентински монети (флорини) стават известни навред.
Стопанският разцвет изостря политическите борби в града. Известно е съперничеството между гвелфите - привърженици на папата и подкрепяни от зараждащата се търговско-занаятчийска буржоазия, И гибелните, изразяващи интересите на феодалите и германските императори. Време е, когато градската власт е в ръцете на фамилията Медичи (XV- XVIII в.), от която изпъква Лоренцо Медичи Великолепни - голям покровител на изкуството.
Флоренция израства като типичен средновековен град с величествена архитектура. Крепостните стени постоянно биват измествани като все по-външна ограда на града, понеже пречат на териториалното му разрастване. Броят на жителите на Флоренция достига 130 000. Докато Венеция застава начело на многобройни колонии и държи в ръцете си морската търговия, Флоренция господствува в икономическо отношение над италианските градове в полуостровната част на страната.
Но най-голяма слава Флоренция придобива като културен център и град на изкуството. Тя поставя началото и става символ на Възраждането. Великият флорентинец Данте достига върха на италианската поезия. Италианският хуманизъм в лицето на Петрарка и Бокачо бележи разцвет. Флорентинският диалект става основа на италианския книжовен език. През 1470 г. тук е основана музикална академия при двора на Медичи. В 1597 г. във Флоренция е поставено първото оперно произведение. Тук са родени Америго Веспучи, Макиавели, а в околностите - Галилей. С Флоренция свързва част от живота си роденият наблизо Леонардо да Винчи. Флорентинецът Микеланджело украсява Флоренция и Рим с най-великите творения на скулптурата, живописта и архитектурата. Флорентинци - плеяда най-прочути дейци на изкуството - Джото, Брунелески, Гиберти, Донатело, Верокио, Гирландайо, Ботичели, баща и син Липи, Челини и др. обогатяват с творбите си Флоренция, разнасят славата й по света и възхваляват гения на италианския народ. Вековете преминават, но градът лази значението си като духовна столица на Италия.
Пищно зелена и цветуща, гледана на фона на околностите й, Флоренция смайва с величествената строгост на прекрасната архитектура. От двете страни на тесните нагъсто преплетени улици, покрити с големи и равни каменни плочи, се издигат потъмнели старинни сгради с вековна възраст. Често измежду тях се извисяват десетки великолепни дворци на някогашната флорентинска аристокрация. На ъглови места или на малки площади изправят величествени фасади и камбанарии стари черкви. През вратите на високи огради се виждат малки, но потънали в зеленина дворове.
Необикновено оживени са улиците на Флоренция. Изпълват ги множество минувачи, които едва ли не на тълпи бавно се движат по тях. Много от тях са чуждестранни туристи. Те често се спират, за да се любуват на някой дворец, черква или богато украсена витрина. Магазините са един до друг и привличат с изящните си кожени, метални, дървени, стъклени изделия, дрехи, репродукции на картини, книги, всевъзможни сувенири и, разбира се, най-вече с прочутите флорентински бижутерийни произведения. Цените обаче са високи и купувачите не са многобройни. Ако минете по улица „Торнабуони", ще видите магазини, които показват прекрасни модни стоки, понеже Флоренция е важен „град на модата".
По площадите и по тротоарите на по-широките улици са наредени масите и столовете на малки ресторанти и кафе сладкарници. Площадите често се прекосяват от стари таксита или кабриолети, в които се возят любители на романтиката. Те се разминават с каручки, натоварени със зеленчуци и теглени от мулета. На тях препречват пътя забързани католически свещеници й монаси или важно движещи се градски полицаи, облечени с черни мундири. Амбулантни продавачи на сувенири и гидове пресрещат всеки чужденец и му предлагат услугите си. И цветя, много цветя се продават навред.