Падуа
Западно от Венеция е големият и старинен град Падуа. Населението на града е 213 259 жители към 2010 година. Според предания тук още през XII в. пр. н. е. княз от Троя, приятел на Еней, основава селище. Римляните завладяват града през I в. пр. н. е. По-късно той е опустошен от вестготите и хуните. Следващи владетели са лангобардите, франките, различни феодални владетели. През XV в. Падуа става един от главните центрове на Италианското възраждане - тук работят поетът Петрарка, художникът Джото, скулпторът Донатело и др. Четири века (до края на XVIII в.) Падуа е в пределите на Венецианската република. В университета (датира от 1222 г.) почти две десетилетия работи Галилео Галилей. Тук учат основоположникът на физиологията и откривател на законите на кръвообращението Уилиам Харвей, Коперник, Ариосто, Голдони, а Торквато Тасо става доктор по философия. Падуа сега е важен промишлен център с добре развито разнообразно машиностроене, химическа и хранително-вкусова промишленост. Градът прави впечатление с динамичния си съвременен център и същевременно с многобройните си черкви и дворни. Забележителност е черквата „Сан Антонио", а на площада пред нея се намира паметникът на конника Гатамелата, майсторска творба на Донатело.
Сред забележителностите на града е един от най-големите площади в Европа, Прато дела Вале, който е построен по проект, на Андреа Меммо през 1775. Конфигурацията на елиптична площ, разположена около централния канал е двоен пръстен на статуи на известни хора. Първата статуя е поставена през 1775 г., а последната - през 1833 г. Според специалните правила, статуите не трябва да представляват все още живи хора и всички те трябва да са свързани с града.
