Градове

Градът е тип населено място, формирало се още при прехода от първобитно общинния към робовладелческия строй в резултат на общественото разделение на труда - отделянето на занаятите от земеделието и появата на редовния стокообмен.
Още при възникването си градското население, за разлика от селското, се занимава със занаяти и търговия, а не със земеделие, и други селскостопански дейности.
Градът се развива през различните исторически епохи и отразява техните условия на живот. Той е бил винаги център на политическия, стопанския и културния живот и е играл важна роля при отбрана. През робовладелческата епоха значението на градът се издига особено в древна Гърция, когато, макар и малък, той най-често е и град-държава (полис) и добива високо архитектурно-градоустройствено оформление (Атина, Приене, Милет и др., а по днешните български земи — Одесос, Аполония, Месамбрия и др.). В Римската империя град Рим нараства до огромни размери. По същото време и по българските земи се развиват големи градове — Сердика, Филипопол, Никополис ад Иструм и много други. След създаване на българската държава нейните първа и втора столици Плиска и Преслав бързо се развиват. През феодализма поради постоянните варварски нашествия, войни и разрушения много градове изчезват, а оцелелите се побират зад тесни крепостни стени на трудно достъпни места. Това е най-ниската степен в развитието на градовете. Типичен средновековен град в българските земи е Търново — столица на Втората българска държава. През периода на Ренесанса в Италия (XV—XVI в.) градовете бързо разцъфтяват и добиват високи архнтектурно-градоустройствени качества (Флоренция, Венеция, Генуа и др.). Този подем на градовете се пренася последователно и в други страни. В България поради многовековното тежко турско иго това явление настъпва едва след втората половина на XVIII в. (Копривщица, Трявна, Габрово и др.).
По времето на абсолютизма в Европа (XVII и XVIII в.) градовете и особено столиците получават коренни изменения в начина на застрояване и се обогатяват с големи архитектурно-градоустройствени ансамбли (Париж, Версай, Виена, Петербург и др.). През XIX век промишлената революция дава тласък в хаотичното разрастване на градовете и заселването на периферията на големите градове с бедни слоеве на населението.
Бурна субурбанизация започва в САЩ след втората световна война. Предпоставка за преместването на населението става развитието на автомобилната промишленост и увеличаването на личните автомобили, развитието на пътната мрежа и скоростните магистрали.
Субурбанизацията довежда до създаването на градски агломерации (англ. metropolitan areas) с милионно население. Най-голямата градска агломерация по площ е Ню Йорк която е разположена на територията на три щата, а най-голямата по население е района около Токио където има над 35 милиона души.

 В този блог ще се опитам да разкажа за градове в България и Европа които аз или мои приятели са посетили.