Градове

Свободно време

Представяме ви някои от най-известните градове в Италия. Докато четете статиитве или избирате туристическа дестинация послушайте оналйн джаз радио. А през свободното си време можете да разпуснете и с нещо занимателно и развлекателно. Например поиграйте онлайн online puzzle games. Ако желаете, можете да изиграете и някоя Hidden object games online, където ще трябва да намирате предмети скрити на различни загадачни места или пък да сравните две картинки и да откриете разликите между тях.
Ново: Опитайте също и free online time management games . Забавлявайте се!

Историята на Венеция

Canale Grande, Венеция, ИталияДълга и славна е историята на Венеция - „владетелката на моретата". Градът е основан през V в. от бегълци, напуснали родните си селища по долината на река По, прогонени от хуните. Защитено чрез лагуната от всякакви нападения, селището бързо нараства. През 697 година е избран първият дож - владетелят на Венеция. Отначало градът се включва в пределите на Византия, но се ползува с големи права.
През X в. Венеция става напълно независим град и център на морско-търговска република, земите на която бързо нарастват на запад в Паданската равнина. Далмация, източно-средиземноморското крайбрежие и бреговете на Черно море са осеяни с нейни колонии. В началото на XIII в. хитрият дож Енрико Дандоло чрез участниците в IV кръстоносен поход поставя ръка на много от богатствата на Константинопол. През XIII и XIV в. Венеция разгромява Генуа - най-опасния съперник на морското й могъщество. Венецианците държат в свои ръце вече търговията па цялото Средиземноморие. През XIV в. един след друг попадат във владение на Венеция и градовете в източната част на Северна Италия. В XV в. Венеция притежава най-голямата в света флота, състояща се от няколко хиляди кораба.

През втората половина на XV в. Венеция е на върха на могъществото си. Градът има 200 000 жители и е един от най-големите в Европа по онова време. Богатствата на неговия патрициат (знатни и богати граждани) не отстъпват на тези на най-големите и богати италиански градове - Флоренция и Милано. Венеция става и град на изкуствата. Строят се стотици великолепни мраморни дворци и пищно устроени и украсени черкви, изящни мостове. Прочути художници от венецианската живописна школа, като Карпачо, Джорджоне, Тициан, Тинторето, Веронезе, Тиеполо, Каналето и други, свързват с Венеция едни от най-прекрасните си творби. Световноизвестни стават майсторите на стъкларски изделия и скъпи луксозни предмети, шивачите на богати облекла и други. Силно се развива книгопечатането. Огромни библиотеки и архиви се пълнят с книги, документи, ръкописи, морски карти.
През XVII в. българинът Петър Парчевич посещава Венеция, за да моли от дожа помощ за поробения български народ в борбите му за освобождение.

Богатствата и славата обаче често развращават. Венеция става център на тъмни афери, сплетни, доноси, лек живот, убийства от засада. Хиляди хора гинат в каменни затвори. Но се появяват и комедиите на веселия, и саркастичен венецианец Карло Голдони. Неговите произведения осмиват нравите на богатите и радват обикновените хора.
Марко ПолоВенециански произход има и Марко Поло - един от най-големите пътешественици от средновековието, обиколил Европа и Азия, допринесъл много за развитието на географските науки през XIV—XV в.
В 1453 г. османските турци завладяват Константинопол. Венецианците започват да губят една след друга колониите си. От средата на XVI в. започва упадъкът на Венеция. Някои нейни победи над османците само временно отлагат разпадането на държавата. Откриването на Америка и преместването на центъра на световната търговия от Средиземно море в Атлантическия океан нанася съкрушителен удар върху Венеция. Грамадната флота намалява, военното изкуство изневерява, несметните богатства се стопяват. През XVIII в. Венеция окончателно загубва задморските си владения. В 1797 г. Наполеоновата армия окупира града, слага край на единадесет вековната свобода на Венеция и много от художествените й ценности са отнесени в Париж. Но скоро французите са сменени с австрийски владетели. През 1866 г. Венеция влиза в състава на младата италианска държава, а населението и наброява едва 130 000 души. Стопанското значение на града вече е само бледа сянка от някогашната му роля и слава.